Моята Белгийска Сватба

Преди да започна моята история, искам да честитя Коледа на вас и на всички хора по света. Това е едно наистина зареждащо време с много надежди и вяра за по-добро бъдеще.

Моята регистрация във www.velida.net беше повече от инцидентна. бях прочела седмичния си хороскоп в страницата за хороскопи www.astro.velida.net и там пишеше "ново виртуално приятелство". Под седмичния хороскоп имаше реклама на Агенция Велида и на нейната страница за запознанства. Така започна всичко...

Ще спестя трудностите, които имах в началото, защото нямах познания по английски език, а голяма част от страницата е написана точноа на английски. Изпращах доста запитвания до екипа (сигурно помните, колко досадна бях) докато открих, че броузера на google предлага директно онлайн превод на всяка страница. Тогава образно казано се възродих, но и малко по малко започнах да уча нови думички. 

Момичета, ако знаете колко писма се изписаха от мене, колко картички се изпращаха, незнам какво търпение съм имала. Вероятно това се дължи на моя приятелка, която преди две години сключи брак в Швейцария чрез вашата агенция. Не е от най-щастливите ви двойки, но вина за това нямате вие. 

Нейната история е друга и няма да я смесвам с моята.

Не получавах много отговори или само няколко, които определено бяха от неплатени клиенти, които ми изпращаха само картички. Понякога се ядосвах и затварях компютъра с идеята, че на следващия ден ще си изтрия регистрацията при вас. Тогава, реших да изпращам всеки ден по няколко реда на рожденниците, които са на моите години. Да им пожелая нещо хубаво и да ги помоля, когато прочетат моето послание да ми пожелаят нещо хубаво и на мен. Просто като хора, самотници търсещи своята жадувана любов.

И както се казва, в един прекрасен ден имах отговор на една моя "честитка". Когато отворих профила на този мъж, си казах: "Ех, Ванечка, можеше и някой по-свестен да ти пише" :) Никак не бях впечатлена от вида му, дори доста време се чудех дали да дам отговор отново. Всъщност отговорът на Йохан беше, че това моето пожелание е било най-милото, което е получил на този ден и тъй като е имал няколко писма в пощата си е решил сам да си направи подарък с платено членство за да може да си прочете писмата.

След няколко дена съчиних история, че съм била заета и затова не съм успяла да му отговоря веднага и му написах, че понякога ние хората се нуждаем от съвсем малки неща за да бъдем щастливи.

Тогава той започна да ми разказва за опита и историите, които е имал в dating site-овете, за жени, които са искали да им се препише веднага някакъв имот или да им се купи къща в България. Имало е жени, които директно са му искали подаръци, посочвайки от какво точно имат нужда и т.н. Страна ми срамно за тези жени, защото както казваме ние "покрай сухото и мокрото гори". Но пък и аз споделих своя "опит" с мъже, които веднага предлагаха среща по възможност с преспиване, тъй като не им се даваше пари за хотел в моя град.

Постепенно взехме да си разказваме случки от ежедневието, малко като клю - клю, но пък беше забавно, защото така се "запознах" с всичките мъ съседи по улица, с колегите му в телефонната компания, където работеше, с филипинското момиче от магазина, което на няколко пъти се опитвало да му даде телефона си, пъхайки бележка в чантата му с покупки и др.

И така до моя рожден ден през септември. Родена съм в първите дни на знака Везни :). Сутринта имах обаждане по телефона от Белгия. Йохан е белгиец, а моя английски беше вече сносен за да мога да кажа нещо елементарно. Бяха минали осем месеца от неговия рожден ден и почти година от моето присъствие в агенцията за запознанства. Беше неделен ден и той ме помоли да не излизам никъде, защото имали поверие на този ден човек трябвало да си остане в къщи, да не му избяга късмета за годината навън.

Обещах му, още повече, че нямах и планове да ходя някъде. Беше дъждовен ден с неприятен вятър.

Някъде към 11.30 се звънна на вратата и когато отворих видях един красив букет. беше ми поръчал чрез вас цветя за рожденния ми ден. Имаше и картичка, ако помните :) Текста беше, чакай ме утре на аерогарата в София, кацам в 12.10 от Брюксел. 

Вие имате ли представа какво значи думата "паника" Аз си мислех, че знам. Обаче, не... едва тогава разбрах. 

Няма да ви занимавам с подробностите до пристигането ми в София на летището. И когато той се появи на изхода, краката ми се разтрепераха, защото пред себе си видях все едно един селянин от селото на мама. Неугледно облечен мъж, с малко покарала брада.... какво да кажа, никак не бях очарована. Ванечка, рекох си язък ти за вълнението. Настанихме се в хотела, а аз бях на тръни, не усетих нито тръпка, нито химия.

Да кажа нещо повече за Йохан и за себе си. Аз съм на 55 години знаете, тая младост дето сваляше мъжете на първа среща отмина. Йохан е пенсионер, но работи в телефонната компания защото не се чувства стар и немощен да се затвори между четири стени.

И той определено усети моето настроение. Хвана ме за ръка седнахме и той започна да ми говори, че това е една среща между приятели. Да се видим на живо, да отпразнуваме моя рожден ден и ако нищо не се получи между нас да се разделим пак като приятели, защото през всичките тези месеци ме е почувствал много близка и специална.

Каза ми, че много се впечатлил като ме видял на летището (да, ама колко ми струваше това да отида на фризьор и набързо да си спретна някакви прилични тоалетчета). Каза, ми че иска да направи всичко и аз да го харесам. А аз се чудех как да му кажа, че колкото и некрасиво да звучи, все пак всичко започва от външния вид. 

Решихме да излезем навън да се поразходим. Дадох му време да се преоблече и какво видях след около 30 мин. Гладко обръснат мъж, с хубави нови дънки и спортно сако. Е, само не ми казвайте, че дрехата не прави човека. Очите ми блеснаха и той се усмихна, разбра, къде ми е била уплахата. А аз бях готова да си тръгна...

Коя жена харесва мърляв мъж?

И пак няма да навлизам в подробности около следващите три дни, в които бяхме заедно. Стигнахме и до селото на мама, макар че тя отдавна не е между живите. Исках да му покажа откъде съм тръгнала аз. Йохан беше много впечатлен, много му хареса и природата ни и храната ни и всичко. Последната вечер ми каза, че като се прибере и двамата трябва да си дадем време да помислим за бъдещето си какво искаме и как. Аз все още имах работа и то добра работа...

Последва почти седмица мълчание. Изпращах няколко писма, изплаших се, реших че това е било поредната игра с чувствата и надеждите ми. Тъжно ми беше и за самата мен, как го посрещнах, как го прецених и как се промених.

На седмия ден получих емайл, едно дълго писмо. Още го пазя в пощата си. И там той разказваше целия си живот, неща, които е нямал смелост да ми каже в очите, за да не се откажа от него. И как той самият е набирал смелост цяла седмица за да ми напише всичко това. И така разбрах за двата му брака, вторият още не приключил официално. За дъщерята, която е наркоманка, за къщата, която може и да изгуби при развода си, за това колко пари е спестил за да може да си купи нов дом, в случай че остане без жилище, за диабета си и още други по-дребни неща. 

Неприятно, нали?

Подбна беше историята и на моята приятелка женена в Швейцария. В смисъл сложна, не че беше същата картинка. Споделих с нея. Тя ми каза, виж всеки влязъл в такава агенция особено мъжете са с някакви проблеми. Красив, устроен, успешен мъж няма да влезе в подобна страница, защото той няма и да е свободен. Права беше...

Тогава реших да поема риск. Писах му, че искам да бъда с него, че искам да имаме общо бъдеще независимо от трудностите, които имаме и ще имаме. Но имам едно условие да приключи с брака си. 

Сега една година след първата ни среща ние сме официално женени. Това се случи на деня след рожденния ми ден тази година, тоест деня на първата ни среща. Решихме да живеем в България. За Йохан не е проблем защото е пенсионер, а за мене ще е добре да поработя до пенсия. Купихме си къща с двор и той се занимава по цял с градината, учи български с помощта на съседите ни, които му правят компания, докато аз работя. Къщата купихме с негови пари и сега ще прекараме Коледа и Нова година в Истанбул. С неговата пенсия ще можем да пътуваме винаги, когато аз имам свободно време. 

И си казвам, ех ако нямах това търпение, аз бях избягала на минутата от летището, всичко това нямаше да ми се случи. Благодаря ви момичета и виннаги сте добре дошли у нас на гости. Йохан готви чудесно, за разлика от мен :)

Искрено ваши Йохан и Ваня